Strangers in the night

Любов след разлял се дъжд. Прибирам се в късните часове на денонощието, когато звездите са се разпръснали по цялото небе. Вече е достатъчно ясно, за да се видят всички съзвездия и лунната светлина да огрява земята. Синатра, ирония и обич on my mind. Искам да остана в такъв момент на липсване завинаги. Момент в който си припомням ароматът, впиващ се в душата ми, кичурите коса, които отмятах, за да виждам по-ясно магията, светлините на свещите и онзи студ който не усещах заради топлината отвътре. Толкова топло ми е и сега, връщайки се назад. Искам това, което искам и нищо повече или по-малко.
Мисля си, че понякога наистина сърцето избира и ние го следваме сляпо. Прикриваме очите си с ръце и тръгваме напред, надявайки се някой да ни хване.
Има ли грешки? Разказват ми за иронията на живота, на желанията, на не-тата и да-тата, които изричаме. И ако всичко е ирония и с нас, то надявам се, поне е оставила лекия полъх на пролетен дъжд и окосена трева. Запомнила е топлината на кръвта и мелодията на Синатра, за да се топли завинаги в разказите, които някой ден ще се повторят, само за да ни уверят, че горчилката, утаена на дъното на миналото ни, някога е била сладост. За да ни уверят, че някога това, което с теб наричаме ирония, била е единствената за сърцето истина.