Сезонна работа

Започвам да се губя в мислите си, само в думите си се намирам. Питат ме какво чувствам, мислят си, че лъжа и прикривам. Но и аз не знам, само тук разбирам себе си - в лабиринтите от препинателни знаци. Търси смисъл, ако можеш, нали аз си го откривам. Кълбо от нерви съм, не знам коя съм, не знам кое е редно, къде ми е мястото.
Какво си мислех?
Само си повтарям мантри, без резултат, търся си рамо. Назначавам някого за сезона, пълен работен ден - нощ също. Плащам в прегръдки, дълбоки погледи, съзерцаване на звездите и философски размисли до изгрева. Изисквам само присъствие и обич към дребните моменти красота. А на есен се отправям на северозапад, където ще намеря опорни точки да продължа перфектната линия на сърцето си. Поне тя знае накъде се е запътила, пак така - в северозападния край на дланите.