Понякога се спускам надълбоко, повече от обикновено(нищо, че обикновеното ми е до коленете и обратно, нали не мога да плувам), уча се. Уча се да си вярвам, а това май е най-трудното. Защото цялата съм инстинкт за самосъхранение. След удари и пожари, как останах цяла, чудя се, как се спасих от безволие? Обещавам да рискувам, нали всичко си има причина, та значи нищо не губя. Само печеля себе си, самоосъществяване и опит. Гоня страха си от неизвестното с думи, защото май само това имам. Но пък и мисля, че стигат. Стигат, за да разбера, че каквито и насоки да даваме на компаса в ръцете си, той все си остава компас и магнитът връща посоките на правилното им място. Картите не могат да бъдат променяни.