Доминиращият

За да признаеш, че обичаш, се изискват двама. Да завърже възела единият, да те оплете в безкрайните си нишки, после леко в крайчеца да се подава бяла лента само с мастилено сбогуване. Всяка роля ще приключи след една въздишка, и само спомени ще са останали, меланхолия по цялост и предесенно тъгуване.
Нали съм на изчезване, ще потърсиш ли и нещо в себе си? Ще си простиш ли, ако веднъж поне решиш да бъдеш искрен? Защо са ти задръжки вече? Достатъчно прилично и измамно беше всичко, докато имах време за обичане.