Срам ме е да омърсявам блога си с такива теми, но този материал ми даде стимул да напиша няколко реда и за случващото се около мен всеки ден. (С цялата обич към професията, която съм си избрала) Не мога да не си задам няколко въпроса.
Да кажем, хипотетично, имам ресторант. Свързват ме към НАП, касови апарати, данъци и всички други щуротии съм платила. И всичко приключва до там. Искам да плащам данъци, да се грижа за природата, да помагам на служителите си, давайки им солидни възнаграждения и осигуровки на реалната заплата. Искам да им дам почивка всяко лято, както и да не допускам пушачи в моя ресторант. Искам да следвам закони, но корените им са така здраво вплетени в гърлото ми и ме душат, че съм принудена да избирам между собствения си живот и достойнството от това да бъдеш честен. Всичко ми се разяснява. Така че всяка вечер си пускам по една касова бележка за цвят, така, да има нещо. Нищо, че правя тройно повече от декларираното. Не стига това, ами и съм нарушила позволеното ми работно време. Това също никой не го отчита. А дали някой ще ме попита защо се пуши там, където не трябва? А защо не съм осигурила подходяща работна среда? Защо осигуровките ми са за минимална заплата, докато е пределно ясно колко печеля?
Защо през всеки закон на това подобие на държава се преминава като през дете на пешеходна пътека? Колко века след робство са нужни, за да се изкорени робското мислене? Чии баби и дядовци все още са принудени да живеят точно както преди 60 години, когато да си вземеш нещо повече от хляб е било лукс? Не те ли боли за твоите предци? Не ти ли е омръзнало от подкупни хора, чието знание трябва да следваш? Колко още ще те мачкат? А колко още ти самият ще потъпкваш себе си? Какво виждаш в бъдеще време? Има ли такова за теб, тук?
Честито. Ти току що откри, че такова спрежение на глаголите за България няма да има. Заради теб. Заради твоето робско мислене, посредствеността, безхаберието или страхът ти. Защото си хвърли боклука през терасата. Защото отиде да подкрепиш бездомните песове-убийци по улиците. Защото вчера остави половината си заплата в дискотеката, а баба ти се чуди дали да си купи пет яйца за Великден, но май ще мине и без тях тази година. А може би, заради всичко това, взето заедно. Жалък народ. Жалка държава. Жалко съществуване.
Аз вярвам в грешката на докладите на ООН. Защото съм сигурна, че в Зимбабве и Танзания са по-щастливи. Ако не, то поне достойнство сигурно им е останало. Тук си нямаш и това.
Колко пъти на ден и аз си задавам същите тези въпроси, а съм сигурна, че не сме само ние. Жалкото е, че сме от малцинството, което мисли и разсъждава върху целия проблем, а останалите се правят, че той не съществува, или просто не го забелязват. Докога? С това ограничено не/мислене, май и за Африка не сме.
ОтговорИзтриванеСтрахотно си го казала, дано повече хора го прочетат.