четвъртък, април 26, 2012

Инсомния

Вися опъната
на всичките си нерви,
разтягайки кордата
на перфектното.
Проскърцах заедно с нея,
разпилях се
и пак се събрах.
Не зная къде съм,
лечение няма за
изтезанието над себе си.
Малките победи на тялото
над духа
са барометър 
за собствената ми деградация.
Упадък, крах,
преломен миг за боеца.
Какво ще бъде
победа или смърт?
Да, победоносно
опънала съм корда,
но вися над пропастта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар