През последните месеци се преразглеждам по-обстойно от експлорирането ми на глобуса. Чакам да се срещна със себе си и да й разкажа малко за мен. Виждам защо съм така непохватна в думите към другите - нагледала съм се на прекаляване от страна на тези други. Прекаляване с всичко, даже с думи, а понякога и с действия, с алкохол, с лъжи, със секс, с цигарен дим и посредственост. Оправдавам ги, веднъж започнеш ли, казват, няма прекъсване. Пороци колкото искаш. Цял един кръг от безкрайности, безволеви характери и грозота. Имам нужда от витамин за душата, за момента е спорт, музика, арт и наобратно изброени на следващия ден. Нуждите ми станаха много май? Мечтая си за една мечта, цяла утопия - искам да ми е тихо, тихо завинаги. Да рисувам, да имам музика, просторна къща и липса на връзка с външния свят.
От толкова много гледане на пороци се отвратих. Даже тези в мен самата осмивам докато боли. Затова не мога да приема някого просто какъвто е. Още преди да приема, да чуя, оглозгвам истината до последния кокал и отивам да ловувам другаде. Затова не вярвам, не слушам, а чувам, не гледам, а виждам, как да стана част от това, което мразя? Толкова много истини виждам, че искам лъжа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар