Ванилия

Липсваше ми лунна светлина, промъкваща се през прозореца и дантелите на пердетата ми. Липсваше ми тишина, първичност, нещо незабелязано незабележимо.. 

търсех пътища, разравях дълбоко заровени съкровища,

 магии правех за помирение с демоните вътре. 

А посока към тях няма, то е само стръмен хълм, осветен от галактиката на небето. 

Полъх, тръпки, пързаляне по непознатото.. портокалов привкус на солените ми нощи, дим с ухание на ванилия, студ, от онзи, който ще запомниш. Такива са ми спомените преди лято, така е и сега. 

Чудно как се отърваваме от една фаза в този живот, за да преминем към ново начало.. през което пак ще си мечтаем за промени.
И само тютюнът ми догаря през нощта.