петък, май 31, 2013

Хромозомите ми
са се наредили,
тези дни,
тази година,
друго е.
По-леко,
приемствено
и търпеливо.
Уча се да разбирам
себе си
уча се
да не се боря
с природата.

Фон на фокус

Накрая всичко, предполагам, се свежда до приемане. На случващото се, на неспособността да се пребориш с някои константи, на това, че не можеш да изгониш, но можеш да укротиш дяволите си (или пък да ги пуснеш). Приемане на времето и промяната в него. На себе си. Въпрос на обикване.
Четох някъде, че е проява на егоизъм да очакваш постоянство, понеже не ни било в кръвта. А не са ли там очакванията? Летвите, които вдигаме и никой не прескача, там ли са, понеже иначе са навсякъде. И оказва се, сме толкова втренчени в тях, че не виждаме хората по периферията. А те, седнали някъде там, в незабележим background, чинно броят изгубените си минути и търпеливо чакат да се събудим. За да обичат безусловно.
Толкова за липсата на постоянство. Понеже е изобилие при едни и липса у други.
И понеже не можем да се сърдим, а само да се приемем двупосочно. Такъв е животът.

сряда, май 29, 2013

съвсем кратко











малко ми се иска да избягам
малко да съм с теб
малко да се преоткрия
малко да не мислим
малко слято и нечленоразделно
малкото да е за много
малко вечност в нещо тленно
малко диво безразсъдство
малък белег
на коляното на вселената
че били сме в нея
просто тупкащи
сърца

вторник, май 28, 2013

отдавна сме разбрали   
че бягаме от нещо всъщност нереално
пример сме
как се укротява примитивното
митовете сме разбили
водите си сме размътили
чак времето
безкрайно сме направили
и пак няма спокоен изгрев
все още сме на тера инкогнита
все още всеки ден е изненада
удоволствие изпитано разделно
всяко нервно окончание
се моли за плът
която познава
прощаваме си нощем
че ни няма

неделя, май 26, 2013

Погледни се отстрани

Разбрах, след толкова време, че някои силни усещания притихват, до размерите на нещо, което леко нагарча и ти напомня за миналото. Други си проправят път и нахално се настаняват до теб, приемат формата на голяма липса. Липса, която обуславя всичките прости и сложни действия, които извършваш всеки ден. Липсите не си отиват. Нещата от които бягаш, винаги те намират. Всеки път, когато слушаш страха или смелостта си, всъщност чуваш интуицията. И трябва да вярваш. Нещата, които се опитваш да изкорениш от себе си, са тези, които те държат стабилно.
Всичко, което си (плюсове и минуси), е там с причина. И страхът от новото, и авантюризмът, ревността, наивитетът, тишината, всичко.
Премахваш една от основите и всичко пропада.
После ти ли си?

четвъртък, май 23, 2013

кости сме всички

само прах ще остане

прах и права на времето

където летата се нанизали

като сноп сено

след тях и зимите

с всичко събрано привечер

годините са минали

а на гърба им

предците ни

градили са

надграждали

за нас са мислели

като за единствен смисъл

осмислихме ли ги

попитай

вторник, май 21, 2013

преди няколко лета

Донякъде лятото,
е всъщност опиянена пролет,
понякога.

Закъсняла и разлистена,
с малко по-различни вечери
и все по-тихи нощи.

Студена земя и горещ въздух,
под едно небе
се сгушили,
докосват се, и си шептят.
Леки са, а си тежат.

Разказват си приказки
за звездите горе,
за това как било е
лятото
преди.

неделя, май 19, 2013

трябваше да знаем по-добре
че не можем да се хванем
не можем и да спрем
колко пъти излъга
колко пъти прегреших
колко премълчахме
измежду всички пъзели
имаше частица истина
намери я отново
върни времето
назад

събота, май 18, 2013

в детайлите


липсват малки подробности
като високи обувки
по мокър асфалт
рано сутрин
не до там перфектен
раняващ с всяка крачка
тежкият мирис на липи
и усещане за безтегловност
останало от миналата нощ
лекият въздух и горчивото кафе
пресичащите се линии на трамвая
заглушаващ звук
още в девет
липсва това
урбан усещане
отпреди две години
Лондон не струва.

сряда, май 15, 2013

Свободата
е висша форма
на чисто обичане
във всичките му варианти
бяла и лека
зависимост да бъдеш
независим
в оковите си
приемане
това научих
над всичко друго
пускаш за да имаш
ако обичаш другояче
не обичаш изобщо
повярвай

понеделник, май 13, 2013

Теория и практика

Неведнъж съм чувала, че интелектът не ме спасявал по време на практика. Много пъти са ми казвали тази истина в очите, после сама си я доказвам. Сещам се, че имало разлика в израстването, някой каза веднъж,  за едни неща можем да сме подготвени, а за други съвсем нерешителни - така е. Зная неща, за които много дори не мислят. Посреднощ мога да ти разказвам за хиляди физични, биологични, психологически, политически теории, но в реалността се губя. Уча се да разширявам своя свят, изпитвам сама себе си, мналото също ме изпитва. Малко трудно възприемам всичките форми, които е трябвало да имам, но и това ми е дало нещо.
Затова ако сега ме попиташ дали съжалявам за казано и неизказано, за направеното, за въздържаното, пропуснатото, може би, то не - все съм се научила на нещо.
Помогни ми да науча повече.

неделя, май 12, 2013

по изгрев
лятото
се скрило
приседнало на клоните
чака
натежало
с дъжда тупти
станало е пулс
във вените на пролетта

събота, май 11, 2013

мълчим си

така и не успях да се науча
да затварям очи за истината
да притъпявам сетивата
не мога да приемам
но и не говоря
всичко което виждам
не казвам
после не вярвам
зная само
как да измълча
всичките ни слабости
и пътя към теб
прекосявам го нямо

четвъртък, май 09, 2013

Състезание

Живеем в две паралелни вселени -
посреднощ е едно,
след изгрев е друго.
Надбягваме се и се гоним,
все още така -
полу-истински,
полу-честни,
двупосочно
и със себе си.
Колко време губят игрите
и колко печелим
от нанесените рани?
Какво ще е
когато победиш?
Защото
аз
се уморих.

вторник, май 07, 2013

Ако не ме разбираш, то е може би, защото често си противореча. Понякога съм дом, друг път не искам да мисля за къщи. Мразя морето, но харесвам лодки, освободени в него, мечтая за пясъци, казват ми да седна, но винаги лягам в тревата, обичам дъждът да е топъл, а чаят студен, не бягам, но все бързам да стигна първа. Или съм подранила, или ужасно закъсняла, няма да се извиня, но пък ти ще си знаеш. Няма да разбереш защо харесвам прахта (а то е просто защото си мисля, че нещо истински стойностно, може да се открие само под нея). Ще избера да усещам аромата на стари (понякога нови) книги, не на безкраен океан. Обичам дървени къщи, геометрични форми, Тиерсен в тях, небе на тавани и да ходя боса. Обичам и в минало, и в бъдеще време.
Това е почти всичко от началото на мен. Просто защото останалото е следствие.

неделя, май 05, 2013

Хищници

Щом първично ще ловуваме, ще наточа нокти, ще ни освободя. В хедонизъм ли ще вярваме? Свободата е висш пилотаж. Други сме на практика, когато никой не гледа, имаме се разделно. Различни сме, но еднакво се връщаме в клетката, на която принадлежим. А тя така ни устройва - и теб, и мен, по равно. Иначе ни няма. ходим по измислена права на времето. Има празнота, запълнена с мир и звуково пространство, докато всичко останало, извън дома е лов и трикове. Хубаво е, даже да сме хищници, перата и крилете ни почиват, едни върху други, не се нападаме, само се топлим в студа. Приемам примитивното.
И това е своего рода имане.

петък, май 03, 2013

адаптация

към всичките дяволи
и всичките слабости
приспособили сме
себе си
към порочната страна на живота
към тихите трепети

бели лъжи няма
знаеш
всеки знае
но не признава

колко ни струват
щастието и честността
днес
двата полюса
на един магнит ли са
откога сме наопаки
питам