Ако не ме разбираш, то е може би, защото често си противореча. Понякога съм дом, друг път не искам да мисля за къщи. Мразя морето, но харесвам лодки, освободени в него, мечтая за пясъци, казват ми да седна, но винаги лягам в тревата, обичам дъждът да е топъл, а чаят студен, не бягам, но все бързам да стигна първа. Или съм подранила, или ужасно закъсняла, няма да се извиня, но пък ти ще си знаеш. Няма да разбереш защо харесвам прахта (а то е просто защото си мисля, че нещо истински стойностно, може да се открие само под нея). Ще избера да усещам аромата на стари (понякога нови) книги, не на безкраен океан. Обичам дървени къщи, геометрични форми, Тиерсен в тях, небе на тавани и да ходя боса. Обичам и в минало, и в бъдеще време.
Това е почти всичко от началото на мен. Просто защото останалото е следствие.