Донякъде лятото,
е всъщност опиянена пролет,
понякога.
Закъсняла и разлистена,
с малко по-различни вечери
и все по-тихи нощи.
Студена земя и горещ въздух,
под едно небе
се сгушили,
докосват се, и си шептят.
Леки са, а си тежат.
Разказват си приказки
за звездите горе,
за това как било е
лятото
преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар