неделя, март 23, 2014

зад стената

малко след десет
заличил светлината
направил преграда
за целия свят
за чувства говори
отговор търси
на труден въпрос

закъсняла
свивам рамене
ключиците се събуждат
а между тях
въздиша
дълбоко
не знам

вторник, март 18, 2014

през пръстите ми
времето изтича
ти се изплъзваш
в минало свършено
не мога да спечеля едно
без да загубя друго
искам само всичко
някъде на тъмно
животни сме
следваме инстинктите

Спринт

обикалях прекалено дълго
изморих се
от носене на чужд товар
оправдаване на чужди надежди
следене на часовници
за тези които все закъсняват
а не носят нищо със себе си
прелистване на стари книги
отдавна трябваше да ги затворя
спринт с препятствия
бягане от себе си
плуване срещу течението
и никъде не стигнах

Къде съм?
Питам.
Той разбиращ,
отговаря -
у дома.

петък, март 14, 2014

Никога не сме се губили, казват. Виждаме каквото трябва, срещаме когото е нужно, за да съборим стените, на нещо отдавна твърде тясно. Може би и за да учим - да казваме да на различието, да запомним добре моментите, които не продължават достатъчно, да се учим от истории, да не скачаме в дълбокото сами.
Никой не признава, но е страшно. Представи си...

неделя, март 09, 2014

Важното

Не е точно преди, повече е затишие в бурята. Вече забравих да броя пътите, в които зная, че нещо се случва. Без знак и предупреждение, периодите на промяна се сменят като сезоните, докато връзките с миналото си остават същите. Май беше вчера, беше тихо, беше момент, от онези за хващане, от онези за разказване след дълги години, когато единственото важно, всъщност останало е същото.
А те бурите минават. След тях - дъги.

събота, март 08, 2014

другите не са ти

вълшебната дума
била е всъщност израз


как разбираш
дали си готов
да скачаш в дълбокото?