Никога не сме се губили, казват. Виждаме каквото трябва, срещаме когото е нужно, за да съборим стените, на нещо отдавна твърде тясно. Може би и за да учим - да казваме да на различието, да запомним добре моментите, които не продължават достатъчно, да се учим от истории, да не скачаме в дълбокото сами.
Никой не признава, но е страшно. Представи си...