понеделник, септември 29, 2014

звездоброй

моли ме
да я освободя
хиляда и една нощи

искам да й кажа
че щом обича -
цъфти
а прозрачното на кожата
червеното на устните
златното в косите
не я правят по-крехка
искам да й кажа
че се е чупила толкова пъти
няма нищо за губене

вместо това я заключвам
оставям я да брои
звезди

неделя, септември 28, 2014

вечер когато е тъмно
прескачам препятствията
на другата в мен
спъвам се и се удрям
в ъглите й
не искам да живея
на въпреки с нея
понеже сме двата полюса
на една планета
някак си
не се делим

сряда, септември 24, 2014

[двадесетичетвърти] всеки месец

щом обичта е сива
също толкова
колкото е и тъгата
щом помниш
но не искаш да се върнеш назад
от страх да не убиеш красотата
на емоциите
загубил ли си или си спечелил
ако не намираш думи
нито поглед
нито жест
ако мълчиш
защото друго просто не можеш
щом след всичко някой ти прощава
значи познаваш симптомите
значи било е истина

петък, септември 19, 2014


За двайсетте-и-почти-три си години, смело мога да заявя, че научих уроците, които упорито стояха на пътя ми. Дълго ги заобикалях и не че съм пораснала (струва ми се, това е някак неуловимо), не че зная много. Но е различно и по-легато. Късно разбрах, че не можеш да дадеш помощ на някого, който всъщност не я желае. Не можеш да обърнеш дефинициите, които други са ти наложили. Нищо, че ти такива нямаш за себе си. Не е възможно да плуваш срещу течението, без всъщност да се измориш, но и това ще приемеш накрая. Всъщност, нужно е да приемаш всичко. Кой би помислил, че дори най-тъмните страни трябва да бъдат обгрижвани и това е окей? Прекарваме цял живот в борба със слабостите на едното цяло - с нашите си слабости, а когато си отидат, се чувстваме половинчато. Затова и трябва да ги държиш здраво, за разлика от хората. От онези, които отдавна трябваше да си отидат, чиято липса усещаш като свободно падане: отначало страх и дискомфорт, а после - свобода. Разбрах, че да простиш не е съвсем като да забравиш, по-леко е, особено когато имаш смелостта да обърнеш прошката към себе си. 
Не съм направила достатъчно грешки, за да ви уча и очевидно имам много път да извървя. Но обучих себе си.
И никога не е било по-добре.


понеделник, септември 15, 2014

Да остане между нас

Иронията, мисля, е прегърнала всичките не-та, които търпеливо чакаха да бъдат изказани, докато аз се правех на герой. Други до тях, които толкова пъти раздадох, без всъщност да има причина.. Забравила съм да се извинявам на себе си, забравила съм да се уча - всеки ден да бъда по-добра от вчера (също помалконаивна); Изглежда, строила съм прегради все на грешните места, но и това ще си простя. Строила съм дом (и живот) от пясък, но вече е различно. Сега съм аз, повече от всякога.

Той веднъж ме пита на какво ме бил научил - замълчах, не намерих думи, които да си струват изричането.
Сега бих отговорила така.

сряда, септември 10, 2014

чупих се толкова пъти
разпилях се във всички светове
а той все гони и събира
правя си дъга от цветовете ти ми каза

неделя, септември 07, 2014

тежестта на нашето време
всъщност е пропастта помежду ни
в която думите се обезформят
и емпатията умира

време и място
където толкова много тела
чуват
а никой
не слуша

понеделник, септември 01, 2014

уча се плахо на разбиране

дори и моят свят мечта
да е под сиви тежки небета
и къща с високи тавани
с мирис на книги и спомени

а твоят да се крие
в пясъка на лятото
и новите срещи
надничащ разбиращо
в моя

можем
понякога
да се срещаме
намираме дом
един в друг
заедно