Иронията, мисля, е прегърнала всичките не-та, които търпеливо чакаха да бъдат изказани, докато аз се правех на герой. Други до тях, които толкова пъти раздадох, без всъщност да има причина.. Забравила съм да се извинявам на себе си, забравила съм да се уча - всеки ден да бъда по-добра от вчера (също помалконаивна); Изглежда, строила съм прегради все на грешните места, но и това ще си простя. Строила съм дом (и живот) от пясък, но вече е различно. Сега съм аз, повече от всякога.
Той веднъж ме пита на какво ме бил научил - замълчах, не намерих думи, които да си струват изричането.
Сега бих отговорила така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар