Неведнъж съм чувала, че интелектът не ме спасявал по време на практика. Много пъти са ми казвали тази истина в очите, после сама си я доказвам. Сещам се, че имало разлика в израстването, някой каза веднъж, за едни неща можем да сме подготвени, а за други съвсем нерешителни - така е. Зная неща, за които много дори не мислят. Посреднощ мога да ти разказвам за хиляди физични, биологични, психологически, политически теории, но в реалността се губя. Уча се да разширявам своя свят, изпитвам сама себе си, мналото също ме изпитва. Малко трудно възприемам всичките форми, които е трябвало да имам, но и това ми е дало нещо.
Затова ако сега ме попиташ дали съжалявам за казано и неизказано, за направеното, за въздържаното, пропуснатото, може би, то не - все съм се научила на нещо.
Помогни ми да науча повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар