Следобедно щастие

"Много от хората, които мечтаят за безсмъртие, не могат да измислят какво да правят в дъждовен неделен следобед."
Сюзан Ертц

 Прочетох го и си помислих колко дъжд ми е нужен, за да съм щастлива. Всеки ден.
Мрачно небе и сиви, козуначено-накъсани облаци, натежали от пречистена вода. По-добро е от религия - природа е. Тропа по стъклата, впита във въздуха, който дишам, размята листата, вдига прахта по опустелите улици, кара клоните да се извиват. Топъл вятър и усещането да си бос през пролетта. Това ми стига, то самото е миг безсмъртие. Имам какво да правя в дъждовните си следобеди, аз само когато е слънчево, не зная как се живее.