На трезво няма да го кажа, така че слушайте внимателно - няма да повтарям.
Има вечери, в които се вглеждам през прозореца и чакам някого. Но този някой, така и не идва.
Има хора, които са ме оставяли. Ще обещават, ще молят, ще приласкават, ще бягат. И пак ще вярвам. Защото аз трудно запомням как се отсява, как се намира балансът между вяра и граници, всичко и нищо, обич и разруха.
Падам по гръб понякога, седем живота не стигат, за да се науча да вярвам само на точните хора..
на онези, които ме подпират, за да не загубя равновесие..
на онези, които знаят, че алкохолът, смесен с мехурчета, е като бомба със закъснител за мен..
на онези, които ми разказват тайни и случки в тоалетната на някое караоке...
на онези, които ме карат да плача, смеейки се...
да раздавам частици на онези, които са там след като всичките пясъчни часовници са изтекли.
Само приятелите си имаме, това ще ви кажа. Само те живеят кротко до нас, подвили опашка, излегнали се на горещия ламаринен покрив - живот, чакайки поредната звезда да падне, за да пожелават вместо нас.
Имах нужда да прочета това днес.
ОтговорИзтриване