не зная кое е по-лошо
това, че времето изтече по една утопия
или това, че само аз живеех в нея
невинна съм, до доказване на противното.
но ти и това доказа, милион и един пъти
отсъди виновна, без право на желания
пред други заседатели,
мен ме нямаше
нали се лутах между сигурно и може би,
докато други ме обичаха,
пълнеха си очите с вода от чувства,
изливаха по мен морета
сега пак така, дори и повече сърца
туптят неритмично,
прегръщат по-силно от всякога,
искреност и приказки ми обещават,
все така безмилостна оставам
в затвора, който ти така грижливо изгради