вторник, юли 03, 2012

не мога да чакам

Жегата е търпима докато
един по един
листите от календара падат
победих ги
с обич към късно лято
плаж само под купести облаци
и обилни валежи
нервно потропване със стъпалата
никога не съм била добра в търпението
затова винаги се изгарям
винаги падам
ожулвам и последното здраво място на коляното
късам новите дрехи
цапам се със сладоледи
не мога да чакам
но ще търпя още малко
защото всичко понасям
докато листите падат
и чакам, тихо повтарям
ела септември.

1 коментар: