YOU can't feed the poor, but you can fund a war?

Мисля си какво ли е да грабят от мен. Да грабят, а аз да не отвръщам.
Не оправдавам, просто обръщам другата страна на порочния зар.
Никой в този свят не може да каже какво е честно и какво не. Водите по границите на позволено и табу са се размътили, затова ни е толкова трудно да различим черно от бяло. Може би всички грешим по малко. И е по-добре да го наречем така, отколкото, че всички сме прави до някаква степен. По-добре е, защото обичаме да съдим, да сочим с пръст, да обвиняваме в жестокост, още преди да помислим, дали не сме я провокирали. Смятаме, че сме ограбвани, докато грабим и ловуваме. Мислим си, че ни унижават, докато ние обиждаме. Че сме малко повече и малко по-добри. Над всичко ли сме?
Мисли от двете страни на едно и също действие.
И ще разбереш, че винаги има отговор на Защо? Той винаги е логичен - за жертви и насилници, макар и нечестен.
Иска ми се да нямаше толкова омраза. Също и да не водя разговори посреднощ, с хора, които се опитват да ме убедят, че всички ние сме по малко расисти и егоцентризмът ни е присъщ. Че войната и моралът може да имат помежду си знак за равенство. 'Щото нали се сещаш... bombing for peace is like fucking for virginity. Точка.
Защото докато някой мисли, че неравенството ни е в кръвта и усеща тезата си като своя втора кожа, жестокост ще има.
Страх ме е, че нещата няма да се променят. В главите ви.

За мое оправдание - нямам конкретна тема. (май.)