Твърде много денонощия вече се лутам да търся някъде истината. Опитвам да оправдая неща от миналото, които не мисля, че трябва да си обясня. Не мисля, че трябва да прощавам, но си търся извинение да раздавам съжалението си безплатно. Бягам сутрин с птиците, по изгрев бягам, за да се прочистя от всичко лошо. Но все още чакам момента, в който да запуша уши, да затворя очи и да скоча в басейна от лудост. Деня в който ще се разделя с миналото си, ще е денят, в който ще бъда свободна да се променя. Ще дойде ли?
Още една нощ минава, не мога да заспя. С лавандула по възглавницата - нищо. Пак ще се будува, ще се мисли как да се избяга от неизбежното. Връзвам на моряшки възел последната нишка от паяжината, в която ще се хвана.
Не, не се познавам. Огледален образ съм на друго мое аз.
Чакам да се променя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар