е като диагноза. Обсебват те изрази, мотаят се в мислите и нарушават съня ти в три през нощта. Не те пускат, докато не изкараш и най-грозното на показ, докато не започнеш да пишеш.
Понякога се чудя кой се крие зад стената с думи, чия маска не мога да сваля и дали не ме наблюдава отсреща докато го прочитам. Представям си всеки, когото срещам, как пише. Дали съседът отгоре не излива целия си екстаз в думи, измисляйки си герои(имената и лицата са случайни - нищо общо с действителността, нали)? Само дето действително, жена му вика с котките по цяла вечер(да им завидиш), така че защо са им написани истории... Дали жената от магазинчето долу, си има кулинарен блог и твори до безкрайност, до добре изглеждаща златиста кора? Как ще звучат мислите на колегата, който ме поздравява рано сутринта? Разпръснати мисли по пода събирам, предавам по въздушно-капков път, дано не е заразно.
Но не всеки трябва да пише,
то е въпрос на избор, мисли и на това, дали имаш да кажеш нещо(на себе си).
Повтарям - не всеки трябва да пише,
точно както не всеки
(трябва да)ме чете.
По-важно е да разбираш.
Може, обаче е с пилци, 29 броя :)
ОтговорИзтриване