Искам малка къща с голяма библиотека. С много рафтове, порцелан и цветя.
Ако може да е есен, да прииждат облаци с цвят на гранит и зеленото на листата, да е по-зелено от всякога. Искам прах по кашони и чувство за дом. Може да има огромни прозорци, няма значение, че е тясно пространство, искам завеси с цветя и завивки за дъждовните дни на Лондон. После книга, какао и никой пред прага ми.
С толкова плаващи пясъци под краката си, изпуснах и хората в тях, всички спомени малко по малко изчезват. Не помня как да хващам чужди ръце, дори когато ме молят. Не оставям следи... само люляковото по стените, стъклото, роклите разпръснати по пода, всичко ще зарежа тук, където и без това не съм със съзнанието си.
Просто искам да си спомня, че има мое, някъде другаде чака, чака до моето аз, защото наесен всичко изхвърлям както е било и вече ще ме няма.
Предполагам, традициите ни подготвят за бъдещето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар