Този ден ми показа колко много съм скрила от другите. Колко имам за раздаване (откъм думи и действия). Все още го имам. Това барабанене по масата с пръсти, грацията на всяко движение, червеният лак, погледът изпразнил думите от съдържание. Мога всичко, но не искам. И това е първата вечер в поредното такси, когато осъзнавам защо съм това, което съм. Защо съм вселена от тайни и не подарявам себе си просто така. Запазила съм цветното си оперение за някой. За нещо специално.
Всичко преди това са уроци. И го чакам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар