четвъртък, юли 05, 2012

Ще ме запомниш.

Вървя по ръба на собствените си граници,
виждам призраци, спиращи сърцето.
Стоп.
секунда мълчание, липса на въздух, сковах се.
Не, грешка. Припознах се.
И ми се искаше да видиш нещата по различен начин,
от моята страна, може би.
Жалко
за парфюмът ми, който остава след всяка друга
за отпечатъците по съзнанието ти,
за движенията, замъгляващи го,
за изпуснатите думи,
незабелязани в петолинията на някоя песен.
Ще ме запомниш, знам.
Жалко, че ни няма,
че не сме.
Понеже на теория сме приказка,
а на практика - финал.

6 коментара:

  1. това е толкова аз в момента...

    ОтговорИзтриване
  2. и аз искам.. да ме запомни и да не ме забравя никога, искам спомените да не излизат от съзнанието му.. и искам да мога да му кажа 'не' и да го е яд цял живот за грешките, които допусна.. за това, че "не сме"

    ОтговорИзтриване