код червено

Усещам, че ми е време да тегля чертата.
Време за изводи,
затова:
това лято ме научи,
че мога да бъда каквато поискам,
стига да искам,
стига да виждам смисъл в старанието
че уважението ясно се вижда когато е там,
точно както когато го няма
че има неща, които е добре да премълчиш,
но с някои думи е редно да спориш
че обичта може да я няма на здравото място,
а да се появи неочаквано, лекувайки някоя рана
че за хепи енд никога не е късно,
просто защото никога не е късно да помислиш за своето щастие
че родителите не делят 50/50,
защото целите 100 са за теб
че старите грешки ще се появяват
дори след като си спрял да премълчаваш,
просто защото хората трудно се променят
че след многото компромиси,
изведнъж усещаш как всичко натежава и няма място за повече
че няма нужда да се променям за нищо,
така съм себе си и това е okay
че някои хора дишат с работата си,
не защото трябва, а понеже им е в кръвта
че мога да издържам на необикновено горещо
и гласовете в главата ми притихват късно вечерта
че обичам вино с вкус на касис и боровинки,
че цялото лято ми беше в червено