неделя, юли 15, 2012

Така, както те няма

Не съм си помисляла,
че няма да те има
за ден,
два
или пък вечност.
Нали даже така,
както те няма,
ми оскубваш перата,
не мога да летя.
И както те няма,
дърпаш люспа по люспа
от рибешката ми опашка,
за да не се науча да плувам,
да не избягам с течението
в открито море.
По-дълбоки води
от тези, в които с теб се давим,
да няма.
Както те няма,
си ловецът за Снежанка -
забождаш нож в сърцето,
изтръгваш го докато бие,
за да ми докажеш, че живея,
даже така,
както те няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар