Не съм си помисляла,
че няма да те има
за ден,
два
или пък вечност.
Нали даже така,
както те няма,
ми оскубваш перата,
не мога да летя.
И както те няма,
дърпаш люспа по люспа
от рибешката ми опашка,
за да не се науча да плувам,
да не избягам с течението
в открито море.
По-дълбоки води
от тези, в които с теб се давим,
да няма.
Както те няма,
си ловецът за Снежанка -
забождаш нож в сърцето,
изтръгваш го докато бие,
за да ми докажеш, че живея,
даже така,
както те няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар