Опитвам се все повече да бъда себе си и прилежно да се сгъна в куфар(може и кутийка). Защото там ще се побирам цялата, а един живот не стига да се разбера, да се подредя парче по парче. Пъзел съм за себе си(каква ли съм за другите?). Всъщност, не, отдавна разбрах, че други няма. Сама поставям летви и прескачам, сама намирам все по-тесните пространства в които минималистично да събера душата си. Късно ли е за промяна? Май всичките часовници изтекоха...
Търся начини да се обичам (цяла).
Няма коментари:
Публикуване на коментар