- Съвземам се. Перманентно се съвземам. Трябва ми болничен с дни, свободни до безкрайността в календара. Трябва ми стар мустанг, в турско синьо, шоколад или пък пурпурно червено, бутилка ром и о-хо-хо, никой до мен. Искам си тишината обратно, защото ми се лепи като парфюм. От онзи, който усещаш по дрехите, дори след петото пране. Запазена марка - мълчание.
А сега сте твърде много хора, прекалено много шум и думи се превърнаха в синоним на отговорност. Какво ще значи, че разчиташ? На мен ли, или на себе си? Тежестта на чуждите очаквания пада върху малкото ми тяло, премазва клетвата на свободата, която съм полагала повече от веднъж.
Искам себе си да върна, затова ми се пътува. И ми се пуши. И ми се вършат глупостите, които съм затворила в кутията на Пандора преди много векове. Тя всъщност е сандък... не, цяла бъчва. С неопитани и отлежали грешки, а утайката горчи.
Неизживяното си иска своето.
Това е така вдъхновяващо.
ОтговорИзтриване