Уча се стъпка по стъпка на запълване на празнини. Слушам себе си, защото анархията ми дойде в повече, даже тялото ми се разбунтува. Идвам на власт, сменям стилове, всичко е саундтрак - не мюзикъл. Нещата трябва да се приемат каквито са, без излишни драми - казва Д. Вярвам, нали всичко някак се оправя, рано ли късно, а след късното нямало значение.
След пет години нищо от това не се помни
(дано не съм подобен спомен и аз).
самодостатъчност. петъчно. няма те.
и това е oh/kay.