Буди я рано часовник, по тъмно, прегъва останалия сандвич от вчера за днес. Оставя храна на перваза, където котката прекарва лежерно дните си. Събира всички балони накуп и тръгва незнайно къде. Всъщност знае - към поредният ъгъл, на завет, може даже на топло - ако има късмет. Застава и чака децата с мечти. Раздава балони без край, без да види как час по час се изнизва и така един цял живот, като изпуснат хелий в небето, а после се пука.
Лети на парчета...
Дъждът се изсипва(тези дни сякаш сме в тропиците).
А аз час по-късно допивам последната глътка кафе. Бързам, стъпвам накриво, отново сумтя, закъснявам и пак продължава денят. Някой крещи. С неохота си спомням как за миг си помислих, че избягах от всичко това. За един обяд чупя три чаши(личен рекорд), забравям задачи, нищо че умея да следя стрелките назад. Мога и лесно отмервам всяка секунда към другото аз, моля се всичко да свърши. Четвъртък, 31-ви е моят петък 13-ти.
Връщам се вкъщи, италианска вечеря, пино гри, музика и сякаш това никога не се е случило. А не беше ли вечност? Пълна регенерация.
Сега, когато е тихо, си мисля,
моят ужасен ден, дали не е нейна мечта?
Лети на парчета...
Дъждът се изсипва(тези дни сякаш сме в тропиците).
А аз час по-късно допивам последната глътка кафе. Бързам, стъпвам накриво, отново сумтя, закъснявам и пак продължава денят. Някой крещи. С неохота си спомням как за миг си помислих, че избягах от всичко това. За един обяд чупя три чаши(личен рекорд), забравям задачи, нищо че умея да следя стрелките назад. Мога и лесно отмервам всяка секунда към другото аз, моля се всичко да свърши. Четвъртък, 31-ви е моят петък 13-ти.
Връщам се вкъщи, италианска вечеря, пино гри, музика и сякаш това никога не се е случило. А не беше ли вечност? Пълна регенерация.
Сега, когато е тихо, си мисля,
Няма коментари:
Публикуване на коментар