Птичките, пчеличките, всичко живо се множи
простира прането, прилежно сгънато, усмихва се,
говори за горещото слънце,
нищо не съм чула,
отвръщам любезно с поглед.
а те дяволите ни през нощта само излизат
тропат по стените, блъскат врати,
раздират тишината, после се помиряват не-платонично
и моето зло само по тъмно се вижда
под завивките, на възглавницата,
в мислите
по забраненото
теглени са две черти, не една
по светло ги виждам,
но с музика в тъмнината
умът съвсем друго крещи
и тялото друго търси
Няма коментари:
Публикуване на коментар