иска ми се да сме искрени за себе си и най-вече за другите
да отсяваме грешките и прошките прикрепени към тях
защото не всичко може, а когато може - не винаги трябва
да не ни гризе отвътре злото
да не разяжда заложената обич
така ръждясалата плът да се превърне в злато
не-насилствено да раздадем усмивки
после да се върнем към предците
защото тогава
и само тогава е било истинско
с широко отворени
очи
ръце
сърце
за живота
и цялата магия
която днес така се разтопи