Откривам повече от седемте години грешки отначало, напоследък, чудя се къде сгреших и аз? Продължавам ли да се повтарям, без да осъзнавам как сама копая ров за себе си?
Не зная да мълча ли, или да говоря. Никога не съм приемала думите за камък между зъбците, те нищо никога не са променяли (поне между хората).
И се чудя как не ме разбра, че мълча не защото нямам какво да кажа, а защото ти трябваше да откриеш, че не виждаш нищо.
Празна съм за всички, дори за тези, които са част от мен. Толкова празна и фалшива ме създадоха - цялата идеал и мълчание. А аз съм само стени, всичко се превърна в камък...
как искам някой да ме види истинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар