Защо така се обърка всичко? Аз ли се случих, ти ли? Пресякохме се и се разделихме, оставихме си само отпечатъци и дежа вю. Докога ли ще боли така и дали целият живот ще мине в нямане на теб? В едно полепнало по товара на душата минало, ще останем вечни може би. А може някога отново съдбата да ни срещне и някога-то да се превърне в едно цяло, защото с този живот никога не знаеш... никога нищо не е сигурно, дори да залагаш сърцето си на масата, само защото си убеден. Увереността е страшна, погубва красотата на случайните неща, така че недей. Не искам финални изречения и крайни думи. Тихо се моля да се върнеш като бумеранг(както винаги го правиш), за да не се прицеля никога повече към празното небе.
Тихо ти споделям, не казвай на никого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар