Информация в днешно време - колкото искаш. Пък даже да не я искаш, тя пак ще те намери и ще те остави втрещен. Блъскала съм си главата в търсене на отговор на безсмислените действия, които хората предприемат през целия си съзнателен живот. Но едно нещо ужасно ме смущава - защо правиш избор да насочиш цялата си съдба към нещо съвсем безинтересно, което не буди и грам желание в теб да се надигнеш от топлото легло рано сутрин и да си помислиш, че днес ще предприемеш важна стъпка? Чудя се как търпиш пет години насилствено обучение относно нещо, чието име дори не разбираш? Чуваш ли какво ти говорят, разбираш ли книгите(ако изобщо си ги отворил), знаеш ли проблемите, отговорите, спецификата? Ще се събудиш ли един ден в една голяма пропаст от безразличие, гледайки отдолу нагоре и обвинявайки ''несправедливия живот''?
Държавата ни е машина за висшисти. Хубаво звучи, докато не започнат да говорят.
Тогава мен дори ме хваща страх. Наскоро прочетох нещо като "В България некомпетентни работодатели търсят квалифицирани кадри." и си помислих, че тук 99% от случаите са такива. М. беше казала, че колкото и мотивирана личност да си, когато прочетеш обява за работа, пълна с правописни грешки, те дострашава да се обадиш.
И мен ме е страх. Страх ме е, че след пет години ще поискам да се върна тук (както искам и сега) и нищо по-различно няма да ме чака. Притеснява ме това, че в България колкото повече знаеш, толкова по-ненормален ставаш, колкото повече можеш, толкова по-експлоатиран ще се чувстваш, колкото повече искаш, толкова повече ще те потъпкват. Това е място на абсурдите. Понеже всички са в тази си посредственост, всички мислят за днес, сякаш няма утре. Създават закони, които след минута нарушават, без даже да се осъзнаят, хвалят се с най-отвратителните си черти, искат, все едно имат какво да дадат. Тук всеки гледа да излъже - като се започне от работодателя, та чак до себе си и по възможност съдбата.
Всичко започва с един избор. Няма пътен знак на който пише "важно е да вземеш диплома'', в местната закусвалня едва ли изискват магистратура за компютърни системи, икономика, финанси, социални дейности... а и какво като имаш този лист хартия? И без това не ти пука какво означава. И без това в закусвалнята може би ще се почувстваш още по-свободен.
Спести си време - тръгни към нея още след завършването на гимназията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар