Страх ме е. Страх ме е, че мисля като мъж. Че не искам семейство(в близкото десетилетие), че не искам обвързване, сериозности, въпроси започващи с кой и къде съм била, летви за прескачане. Истината е, че винаги съм бягала от подобни неподписани договори. Безлични са ми всичките баналности. И не ми пука откъде дойде този страх, вселил се е, уважавам го - както и всичките други грозни страни.
Ами ако остават? Какво, ако остават завинаги?
Ничия съм, нямам нищо и не искам. Ще ме мразиш ли, ако не принадлежа?
Поне в това давам всичко от себе си.
Принадлежиш на себе си. Имаше един момент, в който мислех, че няма по-хубаво нещо от това. Дори и сега понякога го мисля. Защото всякакви видове обвързване означават някога да позволиш на някой да те нарани и да си зависим от него по някакъв начин.
ОтговорИзтриванеТа, да си ничия си има и хубавите страни. Пък когато му дойде времето ще се намери някой, който да си те открадне без да ти иска позволение, и без да му се противоречиш. :)
Дано, защото напоследък(сред противоположни личности) започнах да се чувствам като грешка.
ОтговорИзтриване