Тръгвам и оставям всичко, омръзна ми от недовършени изречения. Ще избягам, ще се скрия някъде по-дълбоко, за да не ме откриеш никога повече. Защото връщането би било по-безсмислено от всякога, а аз по-далеч. Не искам да се повтаряме, да протъркваме краищата на всичките си отношения, да протриваме зъбци...
Не трябва да се опитваме да намираме път един към друг, не трябва да разчитаме знаците на съдбата.
Затваряй очи за всичко, което се връща.
Затварям очи за позната усмивка, спирам сърцето си на подземен паркинг, а пет минути по-късно блокирам всичките си сетива за мирисът на отминали нощи. Явно се уча, защото боли с една идея по-малко.
Няма те и мен ме няма.
Не се припознавай в червеното по ноктите и ясните им погледи. Не си спомняй, защото вече нищо няма.
Моля те, не се заглеждай в знаци.
Не трябва да се опитваме да намираме път един към друг, не трябва да разчитаме знаците на съдбата.
Затваряй очи за всичко, което се връща.
Затварям очи за позната усмивка, спирам сърцето си на подземен паркинг, а пет минути по-късно блокирам всичките си сетива за мирисът на отминали нощи. Явно се уча, защото боли с една идея по-малко.
Няма те и мен ме няма.
Не се припознавай в червеното по ноктите и ясните им погледи. Не си спомняй, защото вече нищо няма.
Моля те, не се заглеждай в знаци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар