2 868

плюс-минус няколко дни.
плюс-минус няколко километра.
времето и разстоянието нямат значение-
каза другата част.
но аз знам как се губят хората
измежду пръстите, които си заврял в живота,
виждам как изтичат думите
през тънката мрежа от споделени моменти
и ако ги няма,
ако ги няма,
вече не познаваш лицето срещу себе си
това, мисля, е най-страшното -
да нямаш какво да кажеш,
да се превърнеш в избледняла снимка
попаднала пред очите на заровено минало,
само защото трябва
трябва е мръсна дума,
разделя животи,
покрива цели пътеки с плаващи пясъци,
затова така ме хваща страх от километри,
разстояния и полети над нищо
страх ме е да не изгубя малкото,
в което вярвам, 

което имам,
което знам, 

че ще се изплъзне,
докато някой ден не потънем в мълчание,
чезнат чувствата,
защо времето ни дава и си взима всичко?