Най-лошото, мисля, е като станем двама в място за един, в тясното пространство на собствената ми личност. Защото чуждото присъствие може да ме задушава, кара ме да си съставям план за евакуация. Затова душата ми е в неистова паника...
затова, защото
не обичам
да си врат носа(и други органи) в живота ми
да смесвам работата с личното
да запознавам познати
да позволявам на друг да избира посоката на всичките ми компаси
да слушам чужди обяснения за грешки, допуснати към мен
да поемам чужда отговорност
да нося излишен багаж

да живея с някого
не обичам тесни капани
избягвам панически
опасните пространства
за собственото ми его
така лесно предизвикват у мен
клаустрофобия