само по крила

Докато средноюнският бриз разваля и без това ужасната ми прическа, по пътя за вкъщи мислите ми скитат съвсем другаде. Боси и само по крила, прекосяват седем граници във въздуха и се приземяват на непозната земя в бъдеще-непознато време - късно лято. Лекарят каза, че само такова добре ми понася, не страда сърцето, не се задушава от жегата. Същата тази жега, която го задържаше точно по това време, преди една година на ъгъла на Раковски и Левски, охлаждаше го с ледено мохито и беше причината да бие учестено. Предпочита там(поне така ми каза тайно) или пък на висок етаж точно срещу Южния, но никой друг не знае, всички мислят че двадесет години си е мечтало да лети.
Смелите правели това, което е редно, не само каквото поискат. Винаги съм вярвала, че едно е да се примириш, друго - да приемеш...
Може би затова като малка обичах историята за лъвските сърца.