Предлагам ти да се освободим от всичките си предразсъдъци и спомени. Може да преминем през долината от тръни, да следваме пътеката, да стигнем зад планината, където да заровим всичко в малка стъклена бутилка. И тя никога повече няма да бъде отворена.
Можем да останем без минало, да застанем. Върху чист, бял лист, с малки крачки един до(не към, не срещу) друг.
Защото толкова много грешихме,
толкова омраза е останала под краката, пуска корени, а ние тъпчем все на едно място...
Може би можем да сме различни. Може ли?
Освобождавам всичко така дълбоко заседнало в горчилката. Давам шанс на новото у нас, защото май, така е най-добре.
Върни се, за да чуеш как прощавам.
прощавай, но не приемай обратно
ОтговорИзтриванеО,да. Просто и на контра не може... спомените не е хубаво да са лоши.
ОтговорИзтриване