Защо все с лошо поглеждаш? -
ме пита
а зад тъмното - бял страх
целогодишно,
умножено по двадесет,
вали и трупа преспи
насред пролет
пада нежно, тихо,
задушава всеки опит
да завърша с точка
слага въпросителен
и гони всички чужди погледи
насочени към мен с добро
всичко е стени,
прегради,
а очите казват,
били огледало на душата.