По протъркания праг, по тихите стъпки, по петънцата по кожата ще познаеш как си отива от нея животът. Ще приседне за малко, ще те погали с крехките длани-птиче крило, ще каже, че нищо й няма. Времето просто е лошо, иначе всичко е по-добре от всякога. Ще ти разкаже история от минали дни и черно-бели снимки. Ще се смеете, ще те учи, а все пак пред прага ще чуе шума на есенни листа и прецъфтели божури. Тя знае, нищо че крие, тя знае къде идва краят и всички часовници спират, защото животът е кълбо прежда - забравен на скрина прашасва, изгнива, използван, пък, лесно се къса.
Нов ден и нов лист от календара, наум се моли, смирено повтаря, че скоро конците привършват.
Мисля си,дали пък не надничаш от картината ни с красивото момиче и не четеш тайно мислите прелитащи в главата ми...А и вчера изрязах прецъфтелите божури...
ОтговорИзтриванеЧестно казано, с този пост и аз си надникнах по-дълбоко в мислите, и укротих думите, които ме глождеха за старостта.
ОтговорИзтриване