неделя, юни 24, 2012

Под птиче крило

По протъркания праг, по тихите стъпки, по петънцата по кожата ще познаеш как си отива от нея животът. Ще приседне за малко, ще те погали с крехките длани-птиче крило, ще каже, че нищо й няма. Времето просто е лошо, иначе всичко е по-добре от всякога. Ще ти разкаже история от минали дни и черно-бели снимки. Ще се смеете, ще те учи, а все пак пред прага ще чуе шума на есенни листа и прецъфтели божури. Тя знае, нищо че крие, тя знае къде идва краят и всички часовници спират, защото животът е кълбо прежда - забравен на скрина прашасва, изгнива, използван, пък, лесно се къса.
Нов ден и нов лист от календара, наум се моли, смирено повтаря, че скоро конците привършват.


2 коментара:

  1. Мисля си,дали пък не надничаш от картината ни с красивото момиче и не четеш тайно мислите прелитащи в главата ми...А и вчера изрязах прецъфтелите божури...

    ОтговорИзтриване
  2. Честно казано, с този пост и аз си надникнах по-дълбоко в мислите, и укротих думите, които ме глождеха за старостта.

    ОтговорИзтриване