докато тихо ти пристъпваш
и броиш наум всичко,
което ти остана -
от страх, от нерешителност,
а аз напускам
доверието
порцеланово и крехко..
чупиш,
пуша
кога съм го правила?
за всичко идва време
има краен срок
за опознаване и разбиване на илюзии
и идва време за раздаване
когато няма получател
взимат други
нищо, че останало е малко
от теб и мен
даваме парченца крехкост
разпиляваме се тук и там
насила, колкото да вършим нещо
а обичта не е еднопосочна
трябват двама
(бяха)