Има неща като експлозия на захарен памук - толкова розови и чисти. След вълната от емоции всичко полепва и няма изтриване. Но нали е в бонбонено, така залъгва. Привидно хубавото, може да остави много захар по пръстите и лепнещи спомени в мислите.
Няма ново начало. Всичко е верига от реакции, които не подлежат на промяна. И няма смисъл да се съпротивляваш, просто чакаш да те отнесе. До следващата пролет, а после до другата след нея. С надеждата, че лекотата някой ден ще е реална. И раните ще зараснат.
Не знам защо казват, че от солта по такива места боли.. според мен е било захар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар