Не спирам да мисля, прегрешенията веднъж направени(от онези важните), дали те следват вечно? Или пък остават назад, зад преградите на друг живот. Не съм на кръстопът, този път да се зачудиш как така, но пред мен има само един начин, само една посока и един избор. Просто рано сутрин и късно вечер съзнанието лесно се замъглява и се лута между това което можеше, може, и никога няма да бъде.
(Май по това време сме най-уязвими)
Дали, всяко отклонение от пътя е погрешно? Не търся причини, нито обещания(тях отдавна забравих), не търся спокойствие, не се крия, само искам да разбера
дали ще се подхлъзнем по пътя напред
и грешките разклащат ли устоите
защото повече не можем да се молим
да няма наранени,
май.
(Май по това време сме най-уязвими)
Дали, всяко отклонение от пътя е погрешно? Не търся причини, нито обещания(тях отдавна забравих), не търся спокойствие, не се крия, само искам да разбера
дали ще се подхлъзнем по пътя напред
и грешките разклащат ли устоите
защото повече не можем да се молим
да няма наранени,
май.
наистина невероятно
ОтговорИзтриване