Не всичко трябва да се спира, щото бентът си е нестабилен(скоро научен урок). То е като глад, за себе си, впримчваш се не в кръг, а в цяла порочна мрежа и те гони до дупка. Всичко изтръпва, крака, ръце, сетива, погледът се замъглява, едно такова все-едно, слушаш чужда кръв да пулсира, пак нищо.
Едното изкуство оправя нещата
любовта била изкуство, казват
аз пък казвам, че изкуството е любов
изкуството е въздух
не можеш да не дишаш,
нищо, че така здраво стискаш и си свиваш дробовете,
пак не може. Елементарен нагон, оцеляване.
След време си върнах себе си. Най-накрая арт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар