Когато пуснах корени

Килерът може да е преобърнат, но ще намериш точно това, което търсиш - каза тя и мислено продължих.
Когато си на правилното място, краката стъпват като по вода.  Хормоните ти се наместват, няма бунт отвътре, Земята се върти правилно и си в своя абсолют. Ако си там, където трябва, думи няма да са нужни, само ще вървиш, докато слънцето тихо залязва на запад. Плътна мъгла ще прегръща всяко възвишение на планината, лятото ще има сладолед и след полунощ, понякога ще чуваш съседите с високоговорител как те викат отвън и ще ставаш. За да викаш с тях. Понякога ще ходиш без обувки, само за да се увериш, че е реално. Понякога ще гледаш от високо, вечер, ще мълчиш, обхождайки всеки сантиметър светлина. Сутрин ще се сливаш с тълпата, провирайки се за чаша кафе. Ще изчезнеш из града, за да се изгубиш. Иронията на такива места е, че колкото повече се губиш в тях, толкова по-лесно намираш себе си. И тишината в този шум е сладка, най-вече ако гледаш през прозореца на място като това.
Когато бях там, където трябва, светът се наместваше, пъзелът ставаше картина, говорех в бъдеще. Когато пуснах корени, беше завинаги. Когато сърцето привикна към ритъма, създаде мелодия.
 Когато се чувстваш така, виждаш това, когато ти е някак... такова, значи си където трябва.
Сърцето се връща, колкото и разумът да ти говори.
Някой ден.